Голяма бяла чапла
Сребърна чапла, бял рибар, креал
Egretta alba Linnaeus, 1758
Ardea alba: Reiser, 1894: 147; Клайн, 1909: 110; Wetlands International, 2002: 39; Casmerodius albus: Hubalek, 1978: 45.
Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)
Семейство Чаплови (Ardeidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [B1a+B2a+D], ЗБP-II, III; международен: БеК-II; БоК-II.
Общо разпространение. Космополитен вид. Гнезди в Азия, Африка, о. Мадагаскар, Нова Зеландия и Америка; в Европа – басейна на р. Дунав и югоизточната част на континента. Общата численост в Източното средиземноморие е 19 000–27 000 гнездещи двойки [1].
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. От средата на XIX в. досега са известни 4 гнездови находища; през първата половина на миналия век видът е смятан за изчезнал; от 1956 г. насам гнезди редовно само в резервата "Сребърна" [2, 3], където числеността варира (през периода 2001–2003 г. 2–12 двойки) [4]. Отделни двойки гнездят епизодично и в Бургаските езера [5]. Има регистрирани и 21 находища с възможно гнездене по крайбрежието на Дунав, Марица, Арда, Камчия [6]. По време на миграцията и през зимата се среща по Черноморското крайбрежие (до 687 птици в езерото Вая през декември 2001 г.) и по-рядко в ниски части от вътрешността на страната (най-много в яз. "Кърджали", "Студен кладенец" и "Ивайловград") [7].
Местообитания. Сладководни езера и блата, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства. По време на миграции и зимуване се среща и в крайбрежни бракични водоеми, незамръзващи язовири, канали за напояване, обработваеми площи (предимно люцерни) и др.
Биология. Гнезди единично, в малки самостоятелни колонии или по периферията на смесени колонии от чапли, блестящи ибиси, лопатарки и малки корморани; в езера и блата с обширни тръстикови масиви. Известни са и самостоятелни гнезда на дървета. Отглежда 2–3 малки, които започват да летят от началото на юли. Храни се основно с риба, попови лъжички, водни насекоми и ларвите им.
Близки видове. Малка бяла чапла (Egretta garzetta).
Отрицателно действащи фактори. В миналото отстрелвана масово заради перата, които са използвани за украшение (в края на XIX в.) и като вредител (50-те години на XX в.); вероятно пресушаването и деградацията на влажните зони.
Предприети мерки за опазване. Защитен вид от 1962 г., включен в ЧК (1985) [2]; изготвен План за управление на резервата "Сребърна" [8]; две от Бургаските езера са обявени за Рамсарски места.
Необходими мерки за опазване. Изготвяне на Национален план за опазването на вида, проучване на местата за хранене около Сребърна, обявяване на двустранен резерват с Румъния.
Основна литература за вида: 1. Wetlands International, 2002; 2. Michev, 1985; 3. Simeonov et al., 1989; 4. Kambourova, 2005; 5. Dimitrov et al., 2005; 6. Янков (ред.), 2007; 7. Michev, Profirov, 2003; 8. Hiebaum et al. (еds), 2000.
Автор Таню Мичев
