Морски орел

Haliaeetus albicilla (Linnaeus, 1758)

Разред Соколоподобни (Falconiformes)

Семейство Ястребови (Accipitridae)

Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B2+c(i, iii)], ЗБР-II, III; международен: IUCN-почти застрашен; ECS-spec 1, рядък; ДП-I; БеК-II; CITES-I; БоК-II.

Общо разпространение. Палеарктичен вид с разпокъсан гнездови ареал в Европа и в Азия.

Разпространение и численост в България. Постоянен вид, със зимуващи предимно млади птици от по-северни райони (делтата на р. Дунав). В миналото е гнездил често край р. Дунав, Черноморското крайбрежие и по поречията на големите реки в равнините. През втората половина на миналия век броят на гнездещите двойки рязко намалява. През 80-те години е гнездила само 1 двойка на о. Белене [1, 2]. По-късно гнездовата популация се оценява на 2–6 двойки [3]. От началото на 90-те години на миналия век се наблюдава бавно възстановяване на популацията, най-вече по р. Дунав (сега има най-малко 12 двойки, 6 от които на българска територия). По Черноморското крайбрежие засега има само 3 двойки. Новост е задържането на двойка във вътрешността на страната при яз. "Ивайловград". Общата численост на гнездещите и потенциално гнездещи двойки е 11 [4]. През зимата числеността се увеличава за сметка на скитащи и разселващи се млади птици основно от делтата на р. Дунав и се колебае вероятно между 30 и 40 индивида. През януари 2005 г. по р. Дунав между Сомовит и Силистра са отбелязани 25 птици [4].

Местообитания. Крайбрежия на морета, реки и езера, богати на риба и водоплаващи птици, с високи и удобни за гнездене дървета. През зимата обитава и места около изкуствени водоеми – язовири, рибарници и др.

Биология. Двойката има няколко гнезда, построени главно на бяла топола, които сменя през отделните години. През март женската снася 1–3 яйца. Мътенето продължава 38–42 дни. Малките остават в гнездото 80–90 дни. Храни се с риба, водоплаващи птици, дребни бозайници и др. [2].

Близки видове. Няма.

Отрицателно действащи фактори. В миналото – пряко преследване и убиване, залагане на отровни примамки за хищни бозайници. Изсичане на дървета по дунавските острови, което продължава и сега.

Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Част от гнездовите находища са в резерватите "Камчия" и "Ропотамо" и ПП "Белене".

Необходими мерки за опазване. Промяна в горскостопанската практика по островите и крайбрежието на р. Дунав, тъй като изсичането на големите дървета от бяла топола е съществен фактор за опазването на вида.

Основна литература за вида: 1. ЧКБ (1985); 2. Симеонов и др., 1990; 3. Костадинова, 1997; 4. Ivanov, in press.

Автори Божидар Иванов, Димитър Георгиев, Милко Димитров, Борис Бъров


Морски орел (карта на разпространението)

Морски орел (илюстрация)