Hieraaetus pennatus Gmelin, 1788
Aquila pennata (Gmelin): Finsch, 1859: 380; Elwes, Buckley, 1870: 69; Reiser, 1894: 113; Клайн, 1909: 79; Пешев, Боев, 1962: 298.
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Ястребови (Accipitridae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU D [1], ЗБР-III; международен: IUCN-застрашен; ECS; ДП-II; БеК-III; CITES-II; БоК-II.
Общо разпространение. Туркестано-медитерански вид, разпространен в Европа. Югозападна и Централна Азия, Северна Африка, Нова Гвинея и Австралия. Зимува в Африка и Индия, о. Цейлон и Бирма. В южните части на ареала е постоянен, а в северните прелетен.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. В края на XIX в. е повсеместно разпространен [1], но не много често срещан [2]. Постепенно числеността му намалява до около 100 гнездящи двойки [3]. Сега е разпространен в цялата страна, но с ниска плътност – основно в Стара планина и Предбалкана, Средна гора, Източните Родопи, Странджа, Сакар, Добруджа и Лудогорието. По-многоброен е в Източна България [4]. В Дунавската равнина и Тракийската низина е по-рядък [4]. Гнездовата популация е между 150 и 200 двойки [5]. Числеността е стабилна, вероятно с лек спад поради масовото изсичане на старите гори у нас през последните 10 години. По време на прелет е често срещан, особено по Черноморското крайбрежие.
Местообитания. Стари широколистни гори в полупланинските и хълмисти райони до около 2000 m н. в. и ниските части на по-високите планини.
Биология. Двойките заемат гнездовата територия в края на март, началото на април. Брачният полет е характерно, вълнообразно гмуркане. Гнездото е разположено в стари широколистни или смесени гори, рядко гнезди на скали. Снася 2 яйца. Мътенето продължава 36–39 дена, а малките остават в гнездото около 50 дена. Храни се с лалугери и други гризачи, птици (гълъби, дроздове, чучулиги, синигери), влечуги и др., които лови в гори и открити пространства.
Близки видове. Ястребов орел (Hieraaetus fasciatus).
Отрицателно действащи фактори. Масовото изсичане на старите гори и безпокойство. Унищожаване на ценни местообитания от пожарите в Югоизточна България в началото на XXI в. Пряко преследване от бракониери.
Предприети мерки за защита. Част от двойките гнездят в защитени територии – националните паркове "Централен Балкан", "Рила" и "Пирин", природните паркове "Русенски Лом" и "Странджа" и др.
Необходими мерки за защита. Прекратяване на масовото изсичане на старите гори. Намаляване на безпокойството. Санкциониране на недобросъвестни ловци и препаратори.
Основна литература за вида. 1. Reiser, 1894; 2. Патев, 1950; 3. Мичев, 1982; 4. Шурулинков и др., 2005. 5. Нанкинов и др., 2004.
Автори Добромир Домусчиев, Петър Шурулинков